В късния следобед на 23 април – Световния ден на книгата и авторското право, в зала „Голяма приемна“ на Ламбовата къща, в топла и вълнуваща атмосфера се състоя представянето на дебютния роман на провадийката Камелия Панайотова.
Събитието откри секретаря на читалището Силвия Боева, като честити празника на всички пишещи, четящи и свързани с книгата и четенето хора, и представи госта на присъстващите гости и приятели.
„Роди се този роман, за който ми е трудно да отговоря какъв е и за какво е. Смятам, че излезе в много подходящо време, тъй като в него много се разглежда насилието над жени във всякаква форма. Последните месеци се даде много гласност на тази тема и аз смятам, че се появи точно във времето си. … Ането е едно момиче, което няма конкретен образ. На мен много ми се иска Ането да бъде опора и да репрезентира много жени в света. Всички жени, които са израснали сами, които са били жертва на насилие било то сексуално или вкъщи, които си мислят, че няма накъде да вървят повече. Аз смятам, че този роман е много позитивен, въпреки мрачната тема в него, защото накрая винаги побеждава утехата.“ – сподели Камелия.
„В социалните мрежи се изписаха доста похвали за дебютния роман на младата, едва 24-годишна Камелия Панайотова. В анализите, в интервютата по (БНР и в едно от телевизионните предавания) се акцентира върху темата за домашното насилие над жени, на която романът не е чужд. Но „Ане“ (Издателство Жанет 45) е преди всичко книга за волята да следваш своя път, приемайки го с цялата болка и противоречия, които трябва да преживееш. И за храбростта да разкажеш преживяното, надскачайки травмата, страха и срама на човек, комуто са се опитали да внушат, че няма нищо по-важно от това „какво ще кажат хората“.
… Грозното пате е осъзнало своята лебедова красота и вместо да се самосъжалява, вече изпитва жал и милост към все още обитаващите малкото затворено пространство, от което то е отлетяло – еднакво изглеждащи, „уморени, виновни, самотни, изнасилени“: „Всички тези хора – нечии майки и бащи, дъщери и синове – умират от срам да не бъдат разпознати. Крачат травмирани, удряни и наказвани – цяло едно поколение с едни и същи тревоги, което не смее да се оплаче на никого, да сподели или да си поплаче. За какво тогава е всичко?“
Ане избира де не се преструва, че нищо ѝ няма. И този роман се превръща в един вик отдън душа. Без страх, без угризения какво „ще кажат хората“ или замесените в повествованието като прототипи. Без срам. Защото Небето е предопределило човекът, венецът на Божието творение, да ходи изправен, а не прегърбен от срам. Затова и Исус помага на жената, прегърбена от осемнайсет години, да се изправи, макар с това да предизвиква гнева на законниците, че го е направил в свещения съботен ден (Лука 11:13).
Достигайки пълнолетието си, своите осемнайсет години; или пълнолетието на своето страдание, човек не само има право, той е длъжен да се изправи. Камелия Панайотова го прави чрез този свой автофикционален роман, в който дори измисленото за Ане е истина за някой друг.“ – написа в резюмето си за романа Марта Радева.
Прозвучаха откъси от „Ане“ и стихове от „Човекът, който си тръгва”, посветени на нейната приятелка Мария.
Специална атмосфера в залата създадоха музикалните изпълнения на Емил и Димо от класовете по пиано и духови инструменти на ДМШ „Светослав Обретенов“ с преподаватели Даринка Таракчиева и Петър Трайков. А талантливата млада авторка получи цветя от кмета на Община Провадия, от екипа на Читалището, от приятели и гости. Не достигнаха екземплярите за желаещите да получат книгата с автограф.
Събитието е организирано от екипа на Читалището и е завършекът на инициативата Похода на книгите и Маратона на четенето Провадия. На финала пожелахме на Камелия да продължава да твори и да ни радва с успехите си, а на присъстващите гости повече прочетени страници.
Add a Comment