„Изненадващо е за мен, че не всички в България съзнават какво богатство представлява наличието на широка мрежа от местни институции, които се ползват с доверие и имат дълбоки корени в местната култура и дух. Със своята същност читалищата са национално съкровище със значим исторически принос, но и с още по-значим потенциал за осигуряване на хармонично развитие и социално единство в бъдеще. Едно съкровище, което много други страни биха искали да имат.”

Това са думи на Негово превъзходителство Антонио Виджиланте – Посланик на ООН в България. Един чужденец, вникнал колко специфично, уникално, чисто българско явление в културната памет на света е читалището, българското читалище, нашето читалище – една институция с особено място в историята на Провадия, пространство на културната памет, на връзката с корените.

Наследник на 136 годишна история Читалище „Алеко Константинов 1884” е обърнато към своето бъдеще. То е място на знанието и духовността, то насърчава любопитството и играта на ума, позволява на хората да мечтаят и прави възможно пораждането на визия за бъдещето. То предлага знание в услуга на живеенето – не само чрез своята библиотека, но като предоставя възможност за научаване от опита на живи хора. Място, в което представители на различни поколения, социални групи и етнически общности – да се срещат и опознават,  за да проектираме нашето общо бъдеще.