„… Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават…“ Из: „Приказката“/“Деца играят вън“. Георги Данаилов
Георги Христов Данаилов е писател, сценарист и драматург и есеист. Роден 8 януари в София, потомък на известен свищовски род.
Завършва химия и физика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1970 г. е публикувана първата му книга “Деца играят вън”, която променя из основи творческото му развитие.
За нея авторът споделя: “… не можех и да допусна, че това книжле ще промени целия ми живот, че то ще започне радостно да ме преследва, че ще напомня за себе си, ще ми създаде грижи, ще стане причина за непознати вълнения … “.
На 8 януари 2025г.в Голямата зала на НЧ „Алеко Константинов1884“ се проведе паметно утро под надслов „Машината на времето“, посветено на 90 години от рождението на големия писател, публицист, драматург и сценарист Георги Данаилов. Събитието бе организирано от екипа на НЧ „Алеко Константинов1884“, съвместно с учениците от IV б клас на IОУ „Христо Смирненски“ с класен ръководител Галина Ганчева.
Интересни факти за живота и ключови моменти от творческия път на Георги Данаилов, представи библиотекарят Камелия Трайкова, оставяйки у децата желание за нови срещи с българската класика.
С помощта на интерактивния мулти-тъч LED дисплей, децата имаха възможност да се докоснат до творчеството на Данаилов чрез прожекция на емблематичните телевизионни новели „Деца играят вън“. С интерес и любопитство те проследиха приключенията на своите връстници от онова време, откривайки разликите и приликите в игрите, общуването и ежедневието тогава и сега. Децата доловиха, че именно детската игра „навън“ се превръща в символ на свободата и чистите човешки взаимоотношения между тях и възрастните. За младите зрители филмът беше емоционално преживяване, защото той е близък и показва детския свят такъв, какъвто е, какъвто го познават-игрите навън, приятелствата, разговорите и споровете. Децата лесно се разпознавахав в героите и преживяваха случващото като лична история. След филма, всички навлязоха в оживена дискусия, в която те споделиха своите впечатления от „пътуването назад в годините“ с „машината на времето“.
Благодарим ви млади приятели и учители, за това, че заедно превърнахме това утро в празник на българското слово, духовност и памет!
Add a Comment