В топлата октомврийска вечер в красивата и емблематична зрителна зала на Читалището, в която са се провеждали почти всички значими събития в Провадия, се състоя представянето на дълго мечтаната и най-сетне реализирана идея за книга за историята на Читалището.
Книгата „140 години Народно читалище „Алеко Константинов 1884“ Провадия (Традиция, история, памет) се издава по идея на екипа и настоятелството на Читалището, във връзка с бележитата кръгла годишнина и с финансовата подкрепа на Община Провадия. Автори са д-р Драгомир Георгиев и Милена Драгнева – двама млади изследователи на българския бит и култура, и на съвременната българска история.
Книгата беше представена пред гражданството от авторите – д-р Драгомир Георгиев и Милена Драгнева.„Това издание е плод на огромен изследователски труд, който на основата на множество неизползвани до този момент архивни материали и източници, се осветляват непознати моменти от историята на културния живот в Провадия през последните 140 години.
Книгата представя историята на създаването на първото читалище в града през 1884 г. Разгледан е въпросът за възникването на идеята и построяването на театралната сграда в периода 1896 – 1951 г. Сериозно внимание е обърнато на театралното дело, създаването и развитието на библиотеката и библиотечната дейност, развитието на оперетата и балета и тяхното място в културната история на Провадия, на ДМШ – Провадия, която на по-късен етап приема за свой патрон – бележития провадийски композитор Светослав Обретенов, както и историята на създаването и развитието на НК „Светослав Обретенов“, който се превръща в една от емблемите на Провадия.“ В последната глава е представено любителското творчество, което също е важен сегмент от провадийската история и култура.“ – споделиха авторите.
За написването са използвани общо 462 източника – архивни материали от ДА – Варна, документи и материали от фондовете на ИМ – Провадия, публикации от местния, регионалния и централен периодичен печат.
Събитието бе водено от секретаря на Читалището Силвия Боева-Радева. В залата освен екипа и настоятелството, присъстваха множество граждани, колеги, работили в Читалището, които споделиха спомени и преживявания, свързани с читалищното дело в Провадия. Представянето уважиха с присъствието си кметът на общината Димо Димов, зам.-кметовете инж. Светлана Раднева и Свилена Иванова, общински съветници.
Инж. Филчо Филев – председател на Читалището, благодари на Община Провадия за осигуреното финансиране, на г-н Николай Христов – директор на музея за съдействието и подкрепата, за да се реализира книгата и не на последно място, на авторите, които съвсем безкористно и безвъзмездно дариха своя труд, за да остане за поколенията славната история на най-старата институция в Провадия.
Празничност в залата със своите изпълнения създадоха младите таланти от ДМШ „Св. Обретенов“ Александра Радева, Емил Иванов и Алекс Радев, възпитаници на г-жа Таракчиева и г-жа Михова.
За авторите:
Драгомир Георгиев е роден през 1989 г. в гр. Варна. Завършва провадийската гимназия (2008). Възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където завършва бакалавърска степен по история
(2012) и магистърски степени „История, българска история“ (2013)и „Политология. Дипломация и национална сигурност“ (2022). През 2017 г. придобива научно-образователна степен „доктор“ в същия университет.
Носител на Академичната награда на Община Велико Търново (2012). Носител на почетния знак на организацията на евреите в България „Шалом“ (2013).
От 2015 г. работи като уредник в Историческия музей – Провадия, а от 4.II.2021 г. завежда фонд „Нова и най-нова история“ в музея.
Автор на книгите: „Участието на Провадийци в българското опълчение и войните за национално обединение (1877 – 1945)“, Варна (2018, 320 с.), „Свиден бащин край (Щрихи от миналото на с.
Невша)“ (В съавторство с Георги Бонев). Варна (2019, 298 с.), „История на храма „Свето Благовещение“ в Провадия и на църквите в Провадийската духовна околия“ (В съавторство със Светослав
Аджемлерски). Варна (2023, 416 с.), както и на около 70 научни студии, статии и съобщения, разглеждащи различни проблеми от местната и националната история на България.
Милена Драгнева е родена през 1980 г. в гр. Провадия. През 2002 г. завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2003 г. започва работа в Историческия музей – Провадия, от 2005 г. завежда фонд „Етнография“ в музея. През 2008 г. специализира „Етнология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Научните ѝ интереси са свързани с етнографското богатство на региона, както и със социално-икономическото развитие на Провадия от Освобождението до наши дни.
(2012) и магистърски степени „История, българска история“ (2013)и „Политология. Дипломация и национална сигурност“ (2022). През 2017 г. придобива научно-образователна степен „доктор“ в същия университет.
Носител на Академичната награда на Община Велико Търново (2012). Носител на почетния знак на организацията на евреите в България „Шалом“ (2013).
От 2015 г. работи като уредник в Историческия музей – Провадия, а от 4.II.2021 г. завежда фонд „Нова и най-нова история“ в музея.
Автор на книгите: „Участието на Провадийци в българското опълчение и войните за национално обединение (1877 – 1945)“, Варна (2018, 320 с.), „Свиден бащин край (Щрихи от миналото на с.
Невша)“ (В съавторство с Георги Бонев). Варна (2019, 298 с.), „История на храма „Свето Благовещение“ в Провадия и на църквите в Провадийската духовна околия“ (В съавторство със Светослав
Аджемлерски). Варна (2023, 416 с.), както и на около 70 научни студии, статии и съобщения, разглеждащи различни проблеми от местната и националната история на България.
Милена Драгнева е родена през 1980 г. в гр. Провадия. През 2002 г. завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2003 г. започва работа в Историческия музей – Провадия, от 2005 г. завежда фонд „Етнография“ в музея. През 2008 г. специализира „Етнология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Научните ѝ интереси са свързани с етнографското богатство на региона, както и със социално-икономическото развитие на Провадия от Освобождението до наши дни.
Автор на книгите: „Етнодемографски облик на Провадия, XV – XXI век“, Варна (2013, 144 с.),
„Обичаи и обреди от Провадийско“. Варна (2015, 304 с.), „Създаване и развитие на Провадийската партийна организация“ (2016, 55 с.), „Диалектът на Сърта. Езикът на старото българско население от
Провадийско“, Варна (2021, 88 с.) и „История на текстилната индустрия в Провадия“, Варна (2023, 112 с.), както и над 40 статии и студии за материалната и духовната култура на Провадия и района.
„Обичаи и обреди от Провадийско“. Варна (2015, 304 с.), „Създаване и развитие на Провадийската партийна организация“ (2016, 55 с.), „Диалектът на Сърта. Езикът на старото българско население от
Провадийско“, Варна (2021, 88 с.) и „История на текстилната индустрия в Провадия“, Варна (2023, 112 с.), както и над 40 статии и студии за материалната и духовната култура на Провадия и района.
Add a Comment