В нощта на литературата зала „Вичо Иванов“ в Ламбовата къща събра почитатели на творчеството на Марта Радева – наша съгражданка, любима учителка на провадийските деца, член на организационния комитет на Национален конкурс „Цончо Родев“, учител на годината за 2015 г., с отличия от национални литературни конкурси, съставител на сборника „Афоризми, сентенции, размишления, задевки“ с автор Цончо Родев, за да сподели с нас дебютната си книга, сборника с разкази „Човекът от последния вагон“.
Събитието започна с изпълнение на Александър Радев – носител на награда „Отлично представил се“ от НК „Светослав Обретенов“, който изпълни „Песента на вълните“ от Красимир Милетков.
Новоизлезлият сборник представи Антоанета Георгиева – литератор, автор на стихосбирката „Нюанси на бялото“ и детската книжка „На седем“. Ето какво сподели тя с присъстващите приятели, ученици, родители и гости на Марта Радева:
„За нас, провадийци, представянето на първата самостоятелна книга на Марта Радева „Човекът от последния вагон“ е събитие, което буди чувство на респект. И, може би – утеха. Причините са повече от ясни. Името Марта Радева в този град е сред тези, които всички знаят и произнасят с уважение – заради дългогодишния ѝ всеотдаен труд като учител по български език и литература, ерудицията, обществената ангажираност и гражданска позиция. Заради неуморните ѝ усилия в съхраняването и популяризирането на НК „Цончо Родев“, заради множеството награди от литературни конкурси, публикациите и интервютата в националните ни медии. Заради обичта на безброй успешни нейни ученици и признателността на техните родители.
Появата на този сборник с разкази е един естествен резултат от изброеното. Убедена съм, че тази книга ще бъде търсена и четена, че ще остави трайна следа не само в своите съвременни читатели, но и в тези след тях, защото посланията и прозренията в нея са посети в реалния свят с добронамереност, покълваща в тънкото стебло на надеждата, от Марта Радева – неродената в Провадия провадийка, която по съкровен начин заявява своето скъпо за нея съгражданство с нас.
Марта Радева вярва, че всеки е дошъл на този свят с мисия. Чрез своите разкази тя оставя усещането, че нейната мисия е да посява семенца – семенца на добро, вяра, прошка, емпатия, топлина, приемане, разбиране. И да се надява.
Дълбоко в същността ѝ на човек е залегнало – основополагащо и градящо личността ѝ – свети апостол – павелското „Щом любов нямам – нищо не съм“, за да извае творецът в нея героите си, сякаш рисува акварели – преливащи нюанси, пастелни тонове; щрихи море, щрихи сънища на фона на детството, вселената на училището, зрелостта. Щрихи колебания и страхове. Без вездесъщата категоричност на правата линия. Винаги през призмата на безграничното си разбиране и приемане – без осъждане, без възвеличаване – „дълготърпеливо“, „пълно с благост“. С любов.
Неусетно героят от конкретната история сякаш прелива в следващия разказ, и заживява в друг, различен образ, но с нови пластове и нови нюанси. От началото до края свързващата багра като нишка помежду им, се долавя, не е прекъсната нито за миг, въпреки многообразието на човешките индивидуалности. Разказите пулсират в общ ритъм. Заедно в сборника те звучат като акорд. В хармоничен колорит. Въздействието им добива цялостност, като от творба с единна фабула. Те не ни удрят, не ни зашеметяват зрелищно, но в гърлото се усеща хриптенето, което ни е убедило в прозренията на авторката. С вродената си деликатност тя открехва плътна завеса, зад която разкрива свят, в който „на всичко се надява“, „зло не мисли“, „не се гордее“, „всичко извинява“, „всичко претърпява“… и го споделя честно, открито и смело, от дълбините на сърцето си. С любов. И собствен глас.
Двадесет и седем разказа, в които са събрани мъдростта на прозрелия важността на прошката и философията на смирението. Изстрадани болки, съпреживени съдби, наблюдения, изводи, поднесени с изказ на самовзискателност и затрогваща откровеност. Героите са лишени от озлоблението на ощетените от съдбата. Те заявяват достойнството си от направените избори и го защитават с действията си. За тях са невалидни трактовките на категориите „другост“, „маргиналност“ , „отстраненост“ – които не служат на авторката като средство за изобразяване. Тя само прави разреза на избраните в разказите морални казуси, за да освети с бликналото от там цветовете и материята на образите си. Разглежда ги отвъд приетата норма, за да ги представи – в общата им свързаност – съвсем естествено и непринудено, като ценност. По този начин те не се сдобиват със стойност, по този начин тя доказва, че те я имат! Хората от последния вагон, малките хора от малкия град, обречени на своето „витринно съществуване“, обикновените, негероите, ничиите, малките големи хора на Марта Радева, направили своите избори „отвъд болката, самотността, лутането по пътя, утехата“; „Като малки трепкащи пролуки към светлината, която сигурно ни чака отвъд“.
Камелия Трайкова – водещ на срещата, представи пред публиката разказа „Човекът от последния вагон“, чието име авторката е избрала да е заглавно за сборника.
Срещата премина в изключително топла и задушевна атмосфера, като сред приятели и съмишленици. Присъстващите имаха множество въпроси към Марта Радева, а други просто благодариха за нейното присъствие в културната история на нашия град, за чувството и на емпатия към хората и по-специално към отстранените и неразбраните, към тези от „последния вагон“.
Марта получи поздравителен адрес и цветя от г-н Димо Димов – кмет на община Провадия, от екипа на Читалището – организатор на събитието, и от множеството гости, а книгите подсигурени от издателство „Жанет 45“ не достигнаха за всички желаещи да получат автограф от авторката!
Букетите с цветове в жълто Марта с много обич и благодарност постави пред паметната плоча на Цончо Родев. (Жълтите цветя му бяха любими♥🌻)
Предстои представянето на книгата в Пловдив и София, благодарим ти, Марта, че първо с провадийската публика сподели своята творба!
Add a Comment