На 18 февруари 2021г.от 16:00ч. в Голямата приемна на Ламбова къща, Литературен салон “Цончо Родев“ към НЧ “Ал.Константинов 1884“ представи на провадийската публика етнолога Росен Гацин и книгата му „Обесницата“ по повод деня на почит към Апостола на свободата!
Камелия Трайкова, библиотекар в читалищната библиотека откри творческата вечер и покани доктор Драгомир Георгиев, който говори за героизма и безпрекословната любов на Левски към Родината. „През последните години историческата наука в страната ясно се произнесе в полза на датата 18 февруари за отдаване на почит към Апостола по повод гибелта му, и това вече е отразено в най-новите учебници по история. Редно е и провадийци да се присъединят към изправянето на тази историческа неправда, защото ако все още не знаем къде е гроба на Дякона, то поне трябва да почитаме правилната дата на смъртта на ЧОВЕКА, който отдаде живота си в името на СВОБОДАТА и БЪЛГАРИЯ. Поздравявам Читалището, като единствената институция в Провадия, която го направи в днешния ден!“ – каза историкът.
Милена Драгнева – етнограф в Исторически музей- Провадия, представи доктор Росен Гацин, който освен историк, етнолог и журналист, е и наш колега – председател на НЧ „Съзнание“ гр. Белослав, и направи кратък анализ на сборника „Обесницата“.
Авторът сподели за написването на сборника: “Обесницата е вик не на пишещия, а на хората, които вървят безмълвно из страницата на книгата и пресичат с поглед незапомнени епохи. “Обесницата“ е песен за пътя, хората, и световете…
Съкровено и вдъхновяващо е предисловието на книгата, адресирано към читателя:
Писмо до (не)случайния читател
Тръгнах да търся стария свят. Онзи неземно далечен,
архаичен свят. Минавах села и махали, споменът за стария
свят все още беше жив, но бавно-бавно изчезваше. Срещах хора –
непознати, чувствах ги повече от свои. Всички те си спомняха за
онова тъй далечно време, недоумяваха как е изчезнало…
Вечер след срещите и разговорите сядах да пиша. Тогава
пред очите ми оживяваха образи и събития… пренасях се във
времената, за които слушах по цял ден – изчезваше границата
между световете. Сънят бягаше…
Там, откъдето минавах, страхът от Природата все още
беше жив, някои ще нарекат Природата Бог… Аллах или Христос –
има ли значение: и единият е добър, и другият е добър (че къде има
лош Бог!?). По време на пътуванията бях приеман еднакво добре
както от хората на Аллах, така и от Христовите хора. Ставах
приятел и на едните, и на другите, ядях от хляба и на едните, и
на другите, спях под покрива и на едните, и на другите – и нямаше
разлика. Когато се разделях и с едните, и с другите, ми беше еднакво
мъчно. Въпреки че носех Христовия кръст със себе си, аз забравях
чий съм. Тъкмо тогава се чувствах истински човек.
Така се появи книгата… далеч-далеч от цивилизацията,
при истинските човеци.
„Обесницата” е вик не на пишещия, а на хората, които
вървят безмълвно из страниците на книгата и пресичат с поглед
незапомнени епохи.
д-р Росен Гацин
Хармонична атмосфера и задушевност на културното събитие създадоха възпитаниците на ДМШ “Светослав Обретенов“ с преподавател Даринка Таракчиева – Дея, Дамяна и Симона със свои изпълнения. Гостите на събитието получиха книги с автограф от автора.
Вечерта завърши с пожелания за нови срещи и бъдещо сътрудничество между двете читалища.
При желание да закупите книгата можете директно да я заявите на профила във Facebook на автора:
