На днешната дата е роден един от най-ценните за българската литература поети – Дамян Дамянов. Той винаги се е откроявал с поезията си, изпълнена с красота, магия и любов.
Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 година в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953-а завършва гимназия в родния си град, а през 1961-а завършва българска филология в Софийския университет.
През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. За първи път публикува стихотворения през 1949 година във вестник „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.
Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски.
Поезията му е огледало на душата му.
Тя ту е нежна и лирична като полъх на вятър, ту горчива и пареща като болка. Но всичко в нея е толкова искрено, че като че ли изразява чувствата на всеки от нас!..
„Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качиКогато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си!“
Трогателно е как един човек, чийто живот изначално сякаш е бил обречен на вътрешна самота и постоянна болка, въпреки приятелите, любящата жена, децата и признанието, та именно този – постоянно и болезнено нуждаещ се от любов и разбиране човек, ни е оставил завет как ние – уж физически по-силните и здравите, да оставаме прави срещу вятъра по пътищата си „премазани“, за да не „загубим себе си“!…